Значение на християнството за укрепване на България


Категория на документа: История


 Х Р И С Т И Я Н С Т В О

Териториалното разширение на бълг. държава през първата половина на IX век, политическото обединение на славяните от Мизия, Тракия и Македония и централизацията на управлението са предпоставки за по-нататъшния възход на страната. По това време България се издига като трета по териториален обхват и значение политическа сила,редом с Византия и Немското кралство. С активната си политика хан Крум и неговите приемници създават всички необходими условия за последвалото при княз Борис покръстване на българите и разпространение на славянската писменост.

Управлението на Борис е период на основни промени в културно-религиозния и политическия живот на страната.Покръстването на българите,създаването и организирането на бълг. църква,културно-просветителската дейност на Кирило-Методиевите ученици е основната същност на християнизаторската политика на княз Борис.

Ценни сведения за покръстването се съдържат в извори от домашен произход:надписите от с. Балши и от с.Червен,"Чудото на св.Георги с българина","Български апокрифен летопис " и др.

Приемането на християнството от българите е важно събитие за тогавашния европейски свят и то е отразено широко във византийски,латински,германски и др. източници.Най-известни са :"Бертинските летописи","Фулденските летописи","Отговорите на папа Николай", К.Багренородни, Йосиф Генезий,Продължителя на Теофан,Регино и др.

Наследник на хан Пресиян,на бълг.престол е синът му Борис,назовам още Богорис.Някои учени виждат името му от старотюрското "бьори"(вълк),а други от алтайската дума "барс"(тигър).

Хан Борис /852-889;+907г/ поема управлението на държавата в една много сложна и напрегната обстановка.Българското разширение към Родопите и Македония и включването на славянското им население към България изостря отношенията с Византия.По северозападната граница също не е спокойно.Българското разширение по среднодунавските земи през първата половина на IX век поставя България в непосредствена близост с Немското кралство,Великоморавия и Хърватско и насочва нейните интереси натам.В същото време политическата и църковна експанзия на Немското кралство към среднодунавските славяни води до сложни политически комбинации и съюзи.Противоречията и съперничеството на двата религиозни центъра-Рим и Константинопол се изостря поради съперничеството им за църковно надмощие над намиращите се в процес на християнизация или още непокръснети славянски народи.В надпреварата на двета църковни средища България заема важно място.

В тази обстановка основна цел на хан Борис във вътрешната и външната му политика става запазването на обширната територия на държавата.

В началото на управлението си хан Борис подновява договорните отношения за мир с Немското кралство,които са установени още през 30-те години на IX век.Но година по-късно ситуацията рязко се променя и в отношенията между двете държави настъпва рязък обрат.Причините за това могат да се търсят в издигането на Великоморавия,която е обширна и укрепва при княз Ростислав.Това противоречи на амбициите на Немското кралство,то желае да разпространи немското културно и политическо влияние върху тези земи.Затова Ростислав търси помощ от България,която има свои интереси по Средния Дунав.От друга страна пък засилването на Великоморавия не е в интерес на България,която се стреми да стане притегателен център за долнодунавските славяни.Подтикнати от Френския крал,Великоморавия и България сключват съюз,насочен срещу Людовик Немски.С цел да утвърди присъствието си по Среден Дунав през 853г.хан Борис сключва съюза с Великоморавия.Основната цел на съюза е отбиване домогванията на Немското кралство за налагане на политическо господство над среднодунавските славяни,част от които са в България.Сведенията за този съюз дават Бертинските летописи.

Съюзът предизвиква война между България и Немското кралство.Немският крал подтиква хърватите,които са зависими от него да нападнат българите и така да ги изолират от моравските славяни.Принудени да воюват на два фронта, българите претърпяват тежки военни поражения от немци и хървати,но статуквото по границата е запазено. Българо-немския съюз е възобновен и насочен срещу Великоморавия,която заплашва българските владения по Среден Дунав.В резултат на тези поражения българското политическо присъствие по Среден Дунав е значително разклатено.

Влошените от 30-те години на IX век българо-византийски отношения,остават все още неуредени.Ангажирана с войни срещу арабите Византия не може да воюва с българите.Но през 855-856г. избухва нова българо-византийска война.Византия завзема Филипопол,областта Загоре,Девелт,Анхиало и Месемврия.Злополучната война за Борис завършила със сключване на мир прз 856г.

В началото на 60-те години на IX век се оформят два основни военно-политически блока,очертанията на които се определят от интересите на участващите в тях страни.Великоморавия е притисната между България и Немското кралство.В отговор на това Ростислав търси сближение с най-големия враг на България-Византия.Това е удар върху интересите на Римската църква и нейната политическа опора-Немското кралство.През 862г. в Константинопол пристига пратеничество на Ростислав,което моли за проповедници на християнската вяра.Византия приема с радост направеното предложение,защото поставя в затруднено положение България,но и получава възможност да изтласка немските духовници от Великоморавия и да уязви претенциите на папството за лидерство над целия християнски свят.Император Михаил поставя началото на мисията на Братята Кирил и Методий във Великоморавия.За да неутрализира България от намеса в среднодунавския конфликт,Византия изправя срещу нея сърби и хървати.Така през 862-863г.двата враждуващи съюза се оформят окончателно.От една страна са Великоморавия,Византия,Сърбия и Хърватско,а от друга-България и Немското кралство.

По същото време хан Борис поема обещание пред немския крал да приеме християнството като гаранция за здравината на сключения съюз.Навярно несполучливите войни,довели до разорение на много от българските области е основанието на хан Борис да смени силата на меча с дипломатически такт.

Желанието на хан Борис да приеме християнството от Рим не остава в тайна за Византия и предизвиква в нея тревога.Покръстването на българите от Римската църква създава реална заплаха от разширяване на папското влияние върху територии,разположени в близост до Константинопол.Империята не можа да допусне това и през 863г. предприема решителни стъпки за предотвратяване на Борисовите намерения.Всички фактори са благоприятни за Византия,а за България обстоятелствата са неблагоприятни.Тя е разтърсена от силен ,40 дневен земетръс,годината е неплодородна,глад и болести се стоварват върху населението.Византия се възползва от това.След като отстранява временно арабската опасност,през 863г.тя стоварва цялата си войска срещу България.Заетите на северозапад български войски не оказват отпор и в една краткотрайна военна кампания българската войска е разгромена.и Борис е принуден да иска мир.Като предварително условие за сключване на дълбок мир Византия поисква България да разтрогне съюза си с Немското кралство и да приеме християнството от нея.Западните хронисти съобщават,че придобивка за българите е връщането на областта Загоре без черноморските крепости Месемврия,Анхиало и Девелт.Тази странна отстъпчивост на императора се дължи на факта,че Борис обещава да приеме християнството от Византия.Това условие говори,че са назрели предпоставки за приемане на новата религия.

Българското пратеничество е покръстено в Константинопол като гаранция за изпълнение на поставените условия.

През есента и зимата на 863-864г. Византия прави големи приготовления за покръстването на българите.В началото на 864г. българските пратеници се завръщат в България .С тях пристигат много свещеници и монаси ,които веднага се залавят за мисията си.Пръв е покръстен Борис заедно със семейството си и най-приближените му хор,той приема името Михаил-на своя кръстник-виз.император.

Това историческо събитие намира широк отзвук във Византия и целия тогавашен свят.Възникват много легенди ,които предават една или друга версия за приемането на християнството от Борис.Според една от тях той приема християнството под влиянието на своята сестра,която става християнка по време на пленничеството си в Константинопол.Според друга,ханът,който много обича лова,накарал един пленник-живописец да му нарисува ловни сцени,предизвикващи страх и удивление.Вместо тях монахът му нарисувал сцени от Страшния съд,които разтърсили Борис и го накарали да приеме християнската вяра.Трета легенда приписва покръстването на българите на братята Кирил и Методий,а четвърта-на папския Рим.Всъщност истинските причини са далеч по-многобройни и сложни.

Причините за последвалата в резултат на естествения ход на историческите събития християнизация на владетеля и народа се коренят в обществено-икономическото развитие на българското общество и във външнополитическото положение на държавата

Християнството по българските земи има стари традиции много преди покръстването.То е познато още през първия век от възникването му.До идването на славяните на Балканите езичници почти няма.Изградена е стройна църковна мрежа.В по-голямата си част балканските провинции са под църковната власт на Константинопол.По късно и западните части на Балканите са включени от императорите-иконоборци под властта на Патриаршията..Това създава предпоставки за съперничество и противопоставяне между Рим и Константинопол.

Славянските нападения и заселвания разстройват църковния живот на Балканите.Продължителното съжителстване с местното население популяризира християнството сред славяните.Разширението на българската държава на юг и югозапад довежда до включването на християнско население.Християнството печели привърженици и поради преселените от хан Крум в българските земи византийски военнопленници.

Оше в старите си поселища някои от прабългарите също се приобщават към християнството.Християнин е хан Кубрат,вероятно покръстен е и Тервел преди да получи титлата кесар,и хан Телериг след като се установява в Констснтинопол.

Проникването на християнството в българските земи не подминава и ханското семейство(Енравота е първият мъченик на България,сестрата на хан Борис-също е приела християнството).

Българските ханове от езическия период гладат на християните с подозрение,защото ги смятат за проводници на византийската политика и носещи опасност за държавната независимост.

В средата на IX век са налице всички предпоставки за приобщаването на България към семейството на християнските държави.

Изключително значими са вътрешнополитическите и идеологически причини за приемането на християнството.В резултат на централизаторската политика на Крум и Омуртаг са преодолени политическите различия,териториалната обособеност и племенното самоуправление на славяни и прабългари.С това се създават условия за консолидиране на двата етноса в една народност.Но между тях продължават да съществуват дълбоки религиозни и културни различия,които възпрепятстват етнообразувателния процес.Преодоляването на тези различия не може да стане върху основата на езичеството на прабългарите или славяните.То е осъществимо само чрез приемането на една универсална религия,каквато е християнската.

В резултат на административната реформа,държавата е силно централизирана и властта на владетеля е преодоляла догмите на родовото минало.Всяка власт обаче се нуждае от идеологическа санкция,която да оправдае и обясни настъпилите изменения в социалното развитие на българското общество.С учението си за божествения произход на всяка земна власт,непротивене на злото и на земните властелини,християнството отдавна е доказало пригодността си да служи на интересите на владетеля и аристокрацията.Това е напълно в духа на централизаторските тенденции,прокарвани от българските ханове,които вече се назовават с титлата"от бога поставен владетел",което означава,че в очите на поданиците властта му е божествена,харизматична.Само така се създава някакъв ореол на тайнственост и мистичност около властта.Това е начина властта да се съсредоточи в ръцете на една династия,чието право да управлява е дадено от бога.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Значение на християнството за укрепване на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.