Значение на християнството за укрепване на България


Категория на документа: История



Освен това приемането на християнството е и акт с политически мотиви.България се намира между две християнски сили-Византия и Немското кралство.Въпреки обширните си територии и многобройно население тя винаги се намирала в неравностойно положение в международните отношения.Езическа България винаги е поставяна в изолация и не може да разчита на сигурен съюзник,докато в нея господства езическата религия.Според тогавашните разбирания неспазването на поети задължения и договори с езичници не се смята за грях.Затова за да заздрави международното си положение,България трябва рано или късно да приеме религията на могъщите си съседи,защото са затруднени и отношенията й със съседните страни на Балканския полуостров и в Централна Европа.Същевременно бълг.държава остава в страни от процеса на развитие на европейската духовна и материална култура,изградена върху идейната основа на християнството

Колебанието и съмненията на хан Борис при покръстването са свързани със страха от налагането на чуждо политическо влияние отвън.Намерението му да приеме новата религия от Рим цели да постави преграда пред византийското влияние в бълг. земи.Неуспешната война от 863г. коренно променя ситуацията.Бълг.владетел е принуден да обещае,че ще приеме християнството от Константинопол,в противн случай страната му е изправена пред военна катастрофа.От хрониките се научава,че Борис се покръства тайно"в една тъмна нощ".Бълг.владетел изоставя тюрската титла "хан" и приема популярната сред славяните титла"княз"Приемането на княжеската титла означава не само отказ от езическата практика,но и реверанс към славянските поданици.

През 864г.започва масовото покръстване на народа.Неизвестен бълг.автор от онази епоха твърди,че Борис е трябвало със сила да кара непокорните българи да приемат символите на новата вяра:много капища са разрушени,за да се въздигнат на тяхно място новите храмове.

По време на покръстването се разпалват религиозни страсти,улеснени от достъпа на други религии.Създават се условия за проникване на ереси.Идват и арабски проповедници и предлагат разпространението на исляма.Проникват и павликянството,и юдаизмът.Тези чужди религии внасят допълнителен смут във още неукрепналото религиозно съзнание на българите.Една от причините за проникването на тези религии се дължи на един недостатък на византийската църква,която проповядва словото божие на неразбираем за българите език.

Проповедите на чуждия гръцки език не достигат до умовете и сърцата на обикновените хора,а раздялата с бащините богове е болезнена и предизвиква спонтанна реакция.Боиладската аристокрация също е впечатлена,защото тя искрено почита религията и обичаите на прадедите си и смята за оскърбително приемането на чуждо вероизповедание.Други пък се опасяват,че с новата религия се засилва византийското политическо влияние.За тях не е без значение и бъдещото изравняване на прабългарската със славянската аристокрация,което означава загуба на привилегии.Всички се обединяват около становището,че князът им е дал "лош закон" и трябва да бъде насилствено свален ,а следваната от него политика-променена.Недоволството им прераства в открит бунт срещу Борис,който бързо обхваща 10 комитата на държавата.Бунтовниците се насочват към Плиска през 865г.,но са изненадани от бързата реакция на княза.С верните си войски Борис взема инициативата в свои ръце и успява да разгроми бунтовниците.Последват жестоки репресии. 52 болярски рода са изтребени,обикновеното население е освободено.Суровата присъда цели потушаването не само на бунта,но и възможността да бъде повторен.

Няма съмнени,че тези които вдигат бунт срещу своя владетел,са далеч от прозорловостта му.Техните симпатии към старата религия и грижата за собствените привилегии им пречат да разберат идеята за обединението на двата народа и перспективата този народ да мери сили с другите културни общности на Европа.

Но еднаквата за всички религия предоставя по естествен път сливането и консолидацията на бълг. мародност.България много скоро се приобщава към ценностите на християнската култура и се превръща в самостоятелно средище на културно и религиозно излъчване за други славянски народи.На мястото на срутените езически капища започва строителството на християнски хромове и манастири.Това показва,че българите се приобщават бързо към европейската християнска култура.

Важна последица от приемането на християнството е въвеждането на закони от нов тип.Крумовите закони вече не обслужват нарастналите социални потребности на българите.Затова по нареждане на княз Борис са преведени след въвеждането на славянската писменост най-съществените устройствени закони от Византия,каквито са Номоканонът и Земеделския закон.

Косвено,но изключително важна последица от покръстването е въвеждането на славянската писменост по-късно за да обслужва нуждите от богослужебна литература.

Приемането на християнството от Византия има и своите негативни страни.Покръстването и настаняването на многобройно византийско духовенство осначава обвързване с империята по всички направления на политиката.Византия смята,че с приемането на християнската религия Борис става "духовен син" на императора,влиза в кръга на "владетелското семейство",което според господстващата идеология означава,че се рпизнава върховенството не само на църквата,но и на императора.В Константинопол приемат христианизацията на България като подчиняване на страната,като огромна победа над дългогодишния враг.Борис осъзнава ,че се създават реални условия за налагане на силно византийско влияние,което застрашава политическия суверинитет на страната му.Затова търси пътища за излизане от орбитата на византинизма.Той си поставя за цел да извоюва самостоятелен статут на българската църква.

Религиозният хаос и вътрешнополитическата нестабилност ускоряват решението на Борис за бързото уреждане на този въпрос.

Според сключения договор с Византия първоначално Борис се обръща към константинополския патриарх Фотий с молба да му разясни кога и как България можа да се сдобие със своя църква.Но вместо ясен отговор той получава обширно послание,за това какви качества трябва да притежава като християнски владетел,без да се споменава нито дума относно статута на българската църква.След този толкова дипломатичен отказ на Константинопол естествено Борис поема в две посоки:възобновяване дипломатичния съюз с Немското кралство и обръщаане към Рим за приобщаване на бълг.църква към папството,т.е. по-далеч от патриаршията и по-близо до самостоятелността.Желанието му е да се създаде независима българска църква,като се възползва от съперничеството между Рим и Константинопол.

Съюзът на Франкската империя с Папството осъществен по времето на Карл Велики,изиграва важна роля за укрепването на римската църква и налагането на авторитета й в Западна Европа.Скоро папите насочват вниманието си за християнизирането на среднодунавските славяни.Големи са им амбициите и по отношение на Балканите..

Изхождайки от принципите на триезичната догма,Римската църква налага в богослужението латинския език и не допуска употребата на народни езици.В стремежа си да налага църковно госпотство тя среща решителен отпор от източните патриарси.

Константинополската патриаршия се стреми да приобщи към християнството и да включи в диоцеза си народите от Европейския изток.Въпреси желанието й да наложи гръцкия език като богослужебен и книжовен в държавите,които са в нейната орбита на влияние,тя е много по-отстъпчива по отношение на народните езици и следва евангелската максима"Да хвалим Бога на всички езици".

Съперничеството между двете църкви за хегемония в еропейския християнски свят се пренася и върху българския църковен въпрос.При създалата се твърде сложна и опасна обстановка вътре в страната княз Борис се стреми чрез използване на противоречията на двете църкви да осигури независимостта на България в църковно отношение и да превърне бълг.църква в оръдие на държавната власт,а не на чужди сили..

По това време отношенията между двете църкви вървят към открит конфликт.През 863г. съборът на римските епископи анатемосва патриарх Фотий.Византия предприема ответни действия за да прегради папското влияние в Югоизточна Европа.Княз Борис си дава ясна сметка,че начинанието му изисква изключителна дипломатичност,прозорловост и точна преценка на бързо сменящата се политическа обстановка.

В такъв момент от Плиска тръгват две пратеничества-при немския крал и при папа Николай.През

866г. в Рим пристига българска делегация,водена от Петър и болярите Йоан и Мартин.Тя носи дълък списък от въпроси до римския първосвещеник,с които ясно се демонстрира намерението на Борис да мине към папския диоцез,така и за сдобиване със самостоятелна църква.

Поставените въпроси към папата вероятно са написани на гръцки език,а в Рим преведени на латински.115 -те въпроса засягат всички възможни страни на обществения,културния и на духовния живот-уреждането на взаимоотношенията между хората,семейните връзки,обичаите,дисциплината във войската,поведението на княза и точното изпълнение на християнските задължения.Те представят една богата картина на българския бит и душевност.Самите въпроси на княз Борис не са достигнали до нас,но от "Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" се узнават почти буквално зададените въпросите.Съставител на "Отговорите" е известният папски библеотекар Анастасий .

Отговорите на папата са пълна противоположност на посланието на патриарх Фотий.Папата дава обстоен и конкретен отговор на всеки въпрос,защото разбира,че бълг.владетел се нуждае от ръководство за практическо действие.Централният въпрос на княз Борис е за ръкополагането на главата на бълг. църква.На този основен въпрос папата също не дава отговор,но от него става ясно,че той трябва "да се нарече ако не патриарх,то поне архиепископ".Папата няма сериозни намерения да допусне ръкополагане на самостоятелен глава на бълг.църква,което противоречи на разбирането му за върховенство на Римската църква в целия християнски свят.Той се опитва да протака и да печели време,което му е необходимо за насаждане на римското влияние в България.

"Отговорите" са връчени на бълг.пратеници.Към България тръгват много свещеници начело с епископите Павел Популонски и Формоза Портуенски.Борис посреща радушно папските пратеници с подобаваща тържественост.Те не признават извършеното кръщение и започват наново да покръстват българите,освещават храмове и най-важното-воюват срещу установената от византийското духовенство обредност.В лицето на княз Борис те срещат убеден привърженик,който прави всичко възможно за прогонване на византийските мисионери.

Настаняването на папската мисия в България изосря и без това обтегнатите отношения между Рим и Констснтинопол.Завръщането на византийските духовници във Византия е посрещнато от Фотий с гняв.Той обвинява Рим,че с измама и интриги откъсва българите от "чистите догми на непорочната християнска религия".Фотий счита това за лична обида и анатемосва от амвона на църквата "Св.София" папата,който не му остава длъжен.Разпрата между двете църкви относно бълг.църковен въпрос действа само в полза на България-нейният международен авторитет нараства непрекъснато.

Разколът между Рим и Константинопол се дължи до голяма степен на умелите действия на княз Борис.Той изпраща във Византия бълг.пратеничество,придружено от римско духовенство,но при императора са допуснати само българите.Те получават писмо за княза си,в което се осъжда промяната на бълг.църковна и политическа ориентация и се сипят хули по адрес на римската църква,За да изтъкне предаността си към Рим,княз Борис изпраща на папата писмото,което получава от Константинопол.

Немският крал също бърза да задоволи молбата на Борис.В България пристига немско пратенияество,но заварва папските мисионери и след известен престой напуска страната.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Значение на християнството за укрепване на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.