Значение на християнството за укрепване на България


Категория на документа: История


Ходовете на Борис дават резултат.Политическата тежест и известност на България нараства,а Рим се амбицира да овладее окончателно бълг. църква.

Междувременно княз Борис спира своя избор за архиепископ на България върху Формоза-амбициозен,начетен духовник.През втората половина на 867г. в Рим пристига второ бълг. пратеничество .Те искат за духовен глава Формоза,но папата не е съгласен с този избор.Това е една от най-големите грешки на папа Николай в отношенията му с българите.Тя се оказва съдбоносна както за българо-римските отношения,така и за борбата между Рим и Константинопол за църковно надмощие в европейския югоизток.В България са изпратени нови свещеници и епископите Доминик и Гримоалд.Папата заявява,че Борис може да избира между тях двамата и Павел Популонски.

Скоро папа Николай I умира и е провъзгласен за папа Адриан II,който още по-решително отхвърля избора на Формоза и впоследствие на дякон Марин,предпочитани от бълг.княз.Той своеволно избира поддякон Силвестър за бълг.архиепископ и го изпраща в България.Без всякакви церемонии княз Борис го връща и в писмо до папата поставя условие"да се изпрати за архиепископ дякон Марин или епископ Формоза".Заплашителният тон на княза принуждава папата да търси компромисно решение,но се оказва вече късно.

По това време до бълг.владетел пристигат настойяиви призиви от Константинопол за възстановяване на църковните отношения.Вероятно точно това е искал да постигне Борис-да се сплаши Изтока с помоща на Запада и в настъпилите политически усложнения да се реши благоптиятно бъдещето на бълг.църква.

Предложенията на Византия са свързани с възцаряването на императоп Василий и отстраняването на Фотий.Той е заменен с по-умерения и склонен на компромиси със Западната църква патриарх Игнатий.Императора уведомява папството,че е готов да признае върховенството на папата при условие,че той от своя страна признае законността на цариградския патриарх и правото му да бъде втори след папата във вселенската църква.Папата веднага се съгласява,защото се нуждае от византийската военна помощ за борба с арабите,които нападат южна Италия.

В каря на 869г в Костснтинопол се свиква Осмия вселенски събор,за да възстанови единството на църквите.На 4 март 870г. се провежда последното,извънредно заседание,на което съвсем изненадващо за папските представители са въведени бълг. пратеници.Те питат върховните духовници на коя църква трябва да се подчиняват.Римските представители отказват да коментират въпроса,а византийският патриарх запазва мълчание.Спорът е решен от представителите на източните патриаршии-българите да се подчиняват на Константинополската църква.

На събора е решено България да има самостоятелен църковен глава със сан архиепископ и автономна църква под юрисдикцията на Константинополския патриарх.Подчиняването на Конст. Патриаршия е твърде формално и се свежда до зачитане на византийския патриарх като духовен глава,освещаването на миро и спазването на определени канонични задължения.

Решенията на събора са победа на българската дипломация.България получава автономна църква не по волята на снизхождението на константинополския патриарх,а чрез съборно решение на всички християнски църкви.Така България окончателно се включва в "семейството на християнските народи".Успешното лавиране между двете църкви на княз Борис довежда до така желаната от него развръзка.

Въпреки че не получава пълна независимост,Борис постига максималното с оглед на обстоятелствата.С последователната си и решителна политика той много скоро след покръстването успява да се сдобие с автономия за бълг. църква.

Поражението на римската църква на събора не отчайва папата,той се опитва да върне българите към папаството.Усилията на папата остават безрезултатни.Княз Борис не приема направените предложения.

В края на 879 и началото на 880г. в Константинопол се провежда нов събор,на които присъстват и бълг. представители.На него е взето важно решение за автономията на бълг.архиепископия.Нейните епископи не трябва да фигурират в епархийските списъци на Константинополската патриаршия.Църковния събор постановява бълг. църковен глава да бъде избиран и ръкополаган от Синод,а не от византийския патриарх.
Решенията на църковния събор от 870г. поставят началото на организираното изграждане на Бълг.архиепископия.Т я е устроена по подобие на Константинополската църква.Нейно средище става Плиска,а от 893г.-Преслав.

Патриарх Игнатий назначава за бълг.архиепископ Йосиф.Само първият архиепископ е византиец и е назначен от патриарха.Неговите наследници са избирани от епископите.Към канцеларията на бълг. архиепископия се числят цял щаб служители.На първо място е заместникът на архиепископа и негов пръв помощник-синкела.

Започва изграждането на епископиите-сведенията съобщават за "7 съборни храма".За укрепването на църковно-религиозния култ се изграждат църкви.Те стават центрове за разпространение на новата вяра.

В резултат на учредяването на бълг.църква се оформя ново съсловие в бълг. общество-духовенството.Към висшето духовенство принадлежи архиепископа,неговите служители,митрополитите,епископите и игумените на манастирите.Те имат значителна съдебна и административна власт.Към низшето духовенство спадат монасите и свещениците.

Бълг.владетел придобива широки права в църковния живот.По византийски образец той поставя светската власт над църковната.В отношенията между двете власти е наложен принципа на цезаропапизма.

Така бълг. църква се учредява като нова институция в управлението на бълг. общество и играе важна роля в развитието на образованието,правните форми,духовна култура ,морал,брак и др.

Достиженията на България при княз Борис го открояват като един от най-далновидните владетели на Средновековието.

С покръстването на България той ускорява процеса на приобщаването й към цивилизования европейски християнски свят и издига международния авторитет на бълг. държава..Преодоляването на културните и религиозни различия между славяни и прабългари на основаа на християнството ускорява консолидирането на двата етноса в единна бълг. народност.С извоюването на сам.бълг.църква Борис неутрализира опасността от налагане на силно византийско влияние в България и гарантира политическия суверинитет на бълг. държава. Въвеждането на славянската писменост и книжнина превръща ранносредновековната бълг. култура в неделима част от европейската християнска цивилизация в нейния славяно-византийски модел.

Резултатите от управлението на княз Борис създават условия за последвалия политически възход и културен разцвет при управлението на цар Симеон.

.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Значение на християнството за укрепване на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.